40 години Macintosh

Когато фотографът Norman Seeff пристига в офисите на Apple през януари 1984 г., той не e знаел какво да очаква. Редакторът в Rolling Stone му казва само, че това е „странна компания“, пълна с хипита, които правят компютри. Seeff, заедно с репортера Стивън Леви, отразяват тези „деца-умници“, докато се подготвят да пуснат най-новия си продукт – нова машина, наречена Macintosh.

Атмосферата в офиса е била далеч от тази на костюмарите, типична за корпоративна Америка от 80-те години. Във фоайето е стоял скъп роял Bӧsendorfer; служителите често го използвали по време на почивките. Наблизо е имало и CD плейър Sony от първо поколение, свързан към чифт гигантски високоговорители. Имало е скутери, домашни любимци, бебета. Всички носели дънки; някои дори били боси…

„Изглеждаше като комуна“, казва Seeff по-късно. „Беше толкова живо.“

Персоналът имаше е имал основателна причина да се чувства добре. Macintosh е имал за цел да бъде първият персонален компютър за масовия пазар, който да бъде наистина удобен за потребителя. В компанията по това време са работели хора от къде ли не, включително бившия мениджър на Apple Джеф Раскин и изследователи от Xerox PARC и Станфордския изследователски институт, този млад екип е работел денонощно, за да създаде компютър, който е прост и усъвършенстван, проектиран да насърчава креативността, както и да подобрява производителността. Оставали са само няколко дни до старта…

Сред стоте служители на групата, Seeff е видял малкия софтуерен екип да се шегува пред цветната кабина на дизайнерката Сюзън Каре. Той грабнал своя фотоапарат Nikon и започнал да снима бързо. Целият отбор е заставал във формата на човешка пирамида за минути,.

„Аз съм най-лекият, така че се озовах на върха“, казва Рони Себок, който се присъединява към Macintosh лятото преди това като софтуерен инженер. „Това не беше детска група: това беше куп зрели хора, въпреки че бяхме млади. Но беше игриво.”

Сеф се отдръпва и прави кадъра:

Отгоре надолу, отляво: Рони Себок, Сюзън Каре, Анди Херцфелд, Бил Аткинсън, Оуен Денсмор, Джеръм Кунен, Брус Хорн, Стив Капс, Лари Кениън, Дон Денман, Трейси Кениън и Пати Кениън.

На върха на купчината до Себок е Каре, облечена в сив суичър и дънки: тя е проектирала шрифтовете и иконите на системата, а нейното усмихнато лого на Mac кара машината да се чувства почти човешка. В центъра е Бил Аткинсън, с неговия раиран пуловер, очила и мустаци: неговият графичен софтуер е от ключово значение, за да направи Macintosh толкова лесен за използване. До него в яркочервена тениска е Анди Херцфелд, основен архитект на смелата нова операционна система. Пирамидата изглежда перфектно – капсулиране на екипът на Macintosh: талантливи индивиди, които се комбинират, за да изградят нещо по-силно, отколкото всеки от тях би могъл да направи сам.

Отляво: Ранди Уигинтън, Джером Кунен, Дон Денман, Рони Себок, Анди Херцфелд, Брус Хорн, Бил Аткинсън, Сюзън Кере, Оуен Денсмор, Стив Капс, Лари Кениън, Пати Кениън, Трейси Кениън и Стив Джобс.

Стив винаги е знаел, че най-добрата творба предава идеите и намеренията на хората, които са я създали. И той дълбоко е вярвал, че този екип от инженери, дизайнери и програмисти, които също са били скулптори, фотографи и музиканти – екип, който интегрира технологията и свободните изкуства – може да създаде машина за обикновените хора, „компютър за останалата част от нас.”

Във време, когато компютрите са били сложни и трудни за използване, това е било радикална цел. За да стигне до там, Стив е насърчавал екипа и ги е защитавал; Също така той ги е “натискал силно” и критикувал. Друго, което няма да видим сега е, че той ги е молил да подпишат творбите си като художници, дори когато им е напомнял, че създават инструмент, който другите ще използват. „Ще влезем в класна стая, офис или дом след пет години“, обещавал е той, „и някой ще използва Macintosh за нещо, което не сме и мечтали, че е възможно.“

Информация: Stevejobsarchive