Полупроводниковата индустрия, която от години се бори с физическите софтуерни и хардуерни лимити на традиционното силициево скалиране, официално навлезе в изцяло нова ера. Технологичният пионер IBM обяви исторически пробив – създаването на първата в света под-1 нанометрова (sub-1 nm) чип технология. Новата разработка залага на радикална транзисторна архитектура на невероятния 0.7-нанометров възел, известен още като 7 ангстрьома (7 angstroms).
Новият под-1 нанометров силициев звяр успява да събере близо 100 милиарда транзистора върху площ с размера на човешки нокът. Това софтуерно и физическо постижение на практика удвоява гъстотата на компонентите спрямо досегашния 2-нанометров чип на IBM, показан през 2021 г..
Революцията „Nanostack“: Какво представлява новата 3D архитектура?
За да счупят психологическата граница от 1 нанометър, изследователите на IBM са пренаписали фундаменталните софтуерни и структурни правила за дизайн, създавайки архитектурата Nanostack. Това е първият в индустрията триизмерен дизайн, базиран на нанолистове (nanosheets).
„С нашата нова архитектура Nanostack ние не просто правим по-малки транзистори, а преоткриваме изцяло начина, по който се изграждат чиповете, за да доставим драматично повече мощност и енергийна ефективност. Тази първа за индустрията иновация поставя основите на следващата ера в изчислителната техника.“
– Джей Гамбета, директор на IBM Research.
Концепцията зад Nanostack вертикално подрежда и застъпва транзисторите, възползвайки се от софтуерна и физическа 3D последователна интеграция. Този подход отключва уникалната възможност за комбиниране на различни материали в рамките на всеки отделен слой, оптимизирайки работата на всеки транзистор напълно независимо от останалите.
Жестоки софтуерни спецификации: 50% повече мощност и 40% по-малко SRAM
Публикуваните технически резултати от софтуерните тестове на IBM показват, че 0.7-нанометровият възел ще предложи колосален скок в хардуерните възможности:
- До 50 процента по-висока изчислителна производителност в сравнение с текущите 2 nm чипове.
- Или до 70 процента по-ниска консумация на енергия при запазване на сходни работни честоти.
- Рекордно 40-процентно софтуерно и физическо свиване (scaling) на SRAM паметта, представено официално на научния форум VLSI 2026.
Тези софтуерни и структурни параметри ще суперзаредят инфраструктурата за следващото поколение генеративен изкуствен интелект (като новите супер-модели GPT-5.6), облачните дейта центрове и бъдещите квантови софтуерни платформи.
Сравнение на софтуерните поколения чипове на IBM
| Хардуерен показател / Генерация | Текущ стандарт (IBM 2 nm – 2021 г.) | Нова ера (IBM 0.7 nm / 7 Angstroms) |
|---|---|---|
| Гъстота на транзисторите | Базов мащаб (Около 50 милиарда) | Близо 100 милиарда (Двойна плътност) |
| Прираст в производителността | Базово софтуерно ниво | +50% по-висока изчислителна мощ |
| Енергийна ефективност | Стандартен енергиен разход | До 70% икономия на енергия |
| SRAM архитектурно свиване | 0% (Базова линия) | 40% спестено физическо пространство |
Пътят към пазара: Машините High NA EUV на ASML и Anderon
Експерименталното валидиране на технологията вече е преминало успешно през сложни софтуерни тестове, включително функционална работа на CMOS инвертор. За да превърне този софтуерен патент в масов пазарен продукт обаче, IBM си партнира тясно в научноизследователския си център в Олбани, Ню Йорк, с лидери като Lam Research, Tokyo Electron и SCREEN.
Фабриката в Олбани скоро ще бъде оборудвана с най-модерната софтуерна и хардуерна машина за литография на нидерландския гигант ASML – High Numerical Aperture Extreme Ultraviolet (High NA EUV). Тази технология позволява ултра-прецизно отпечатване на софтуерните вериги на атомно ниво.
Успоредно с това, IBM обяви плановете си за създаване на Anderon – първата в света специализирана квантова леярна (pure-play quantum foundry), която ще оперира като самостоятелна компания и ще помогне на САЩ да произвежда по-голямата част от глобалните квантови софтуерни и хардуерни пластини. Според официалния софтуерен график на инженерите, първите търговски чипове, базирани на под-1 нанометровата Nanostack архитектура, ще влязат в реално производство в рамките на следващите 5 години.
Смятате ли, че преходът под 1 нанометър с технологията Nanostack на IBM окончателно ще остави в историята силициевите лимити, или бъдещето принадлежи изцяло на квантовия софтуерен хардуер? Споделете вашето мнение в коментарите на Kostoff.eu.

No Comment! Be the first one.